Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/u109023630/domains/beer2beer.org/public_html/images/pubs3
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/pubs3
Печат на тази страница

Кръчмонавтика славянобългарска, част 3

Написана от  Сряда, 24 Февруари 2010 12:00




Кръчмонавтика, част 3

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев



Благодарение на моя домакин англичанин, имах шанса да посетя лично и две от най-старите кръчми в Англия: 
 

Ye Olde Fighting Cocks


Намира се намира в градчето Сейнт Олбънс (St. Albans), на 35 км северно от централен Лондон.
Заради огромната си катедрала на името на светеца Сейнт Олбънс е city, а не town. Храмът е  безплатен за посещение (нещо рядко срещано в Англия) и вътре в него се намира гробът на светията. 

Като от уличката пред централния вход на катедралата се спуснете 100-150 м надолу, излизате точно на претендиращата за най-старата кръчма в Англия – Ye Olde Fighting Cocks. В битка за тази титла са още няколко кръчми, пръснати из цяла Англия, но тази е записана в книгата на рекордите Гинес.

Стига се и като от местния музей на римския град Verulamium, който някога е съществувал по тези места, минете през малкия парк и се отзовавате отново срещу малката осмоъгълна бяла постройка, която е била достроявана с годините. Дори се знае, че през вековете постройката на кръчмата е била местена няколко пъти.

Някога тя попадала на територията на местното абатство, но с неговото разпадане през 1539 г. сега просто е близо до катедралата. Под нея имало и подземен тунел, който свързвал храма с бирената изба. Той се оказал полезен и на Оливър Кромуел, който се предполага, че нощувал за една вечер в нея по време на английската гражданска война (1641-1651). Конят му бил приютен в конюшнята, която тогава се намирала там, където днес е бара. За това разказваше табела в двора. 

Влизайки вътре, веднага усещате духа на старото – таванът е прекалено нисък и се крепи на огромни стари дървени греди. Човек над 1,90 м не би могъл да ходи изправен. Срещу входа има огромна запалена камина, а отделените с дървени преградки сепарета представляват главното помещение. Прозорчетата са мънички с дървени рамки. Цените на бирата и яденето вътре са абсолютно нормални и не се различават от другите по-съвременни кръчми.
Момчето зад бара се изфука, че кръчмата има лиценз за продажба на алкохол от 1123 г. Дали тогава вече са се издавали подобни документи, нямаше кой да ми каже. Иначе името на кръчмата идвало от това, че пред бара някога се провеждали боеве с петли. Днес местните я наричат просто Тhe Cocks. 


Следва...

Към част 2