Това покрива разходите на БАН за година

Британският министър на финансите Джордж Осбърн обяви официално, че ще намали цената на халба бира на Острова с 1 пенс /около 2 ст./, като освен това ще отмени предстоящото увеличение с 3 пенса, пише bloomberg.com.

Увеличението трябваше да влезе в сила от 25 март и беше поредното от серия повишения на данъците в бранша, които доведоха до поскъпване на пивото и затварянето на 10 000 кръчми в Англия. Решението на Осбърн идва след масирана кампания от страна на пивоварната индустрия в страната и беше мотивирано с това, че пиещите бира не трябва да плащат за чужди грешки. 

"Тази стъпка ще помогне на индустрията, тъй като реално спира "бирения ескалатор" - автоматично годишно увеличение на данъците в бранша, което затвори толкова кръчми на Острова", коментира Филип Уолш, който внася английски бири у нас. 

снимки: beer2beer.org

Вероятно не го осъзнавате, но любителите на бира са по-важни за държавата, отколкото си мислите. Всяка година те внасят десетки милиони в държавния бюджет под формата на акцизи.

Само през 2012г. пиячите на бира са вкарали в държавната хазна 80.8 млн. лв. На толкова Агенция “Митници” оценява приходите от акцизи върху бирата, събрани през изминалата година. Спрямо 2011г. приходите от бира са се увеличили с малко над 5%, показва още справка в годишния отчет на митниците.

За да не говорим само за голи цифри, beer2beer.org се поразрови в Закона за държавния бюджет на България за 2013г. и провери какви държавни разходи могат да бъдат посрещнати с парите от бирените акцизи.

Справката показа, че с платените под формата на данък акцизи в рамките на година би могло да се финансира:

дейността на Българската академия на науките(62.3 млн. лв.);
разходите на Народното събрание (50.8 млн. лв.)
осигуряването на субсидии за нестопанските сдружения в България (41.4 млн. лв);
разходите за предотвратяване и преодоляване на бедствия (70 млн. лв.);
дейността на Българска национална телевизия (70 млн. лв.) или Българското национално радио (42 млн. лв.).

Освен това с тези пари могат напълно да се покрият годишните разходи на три министерства:

Министерство на физическото възпитание и спорта;
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
Министерство на околната среда и водите.

В този ред на мисли – да не сме чули повече определения от рода на “безотговорни пияндета”! Ние не пием, ние инвестираме!

сн. sxc.hu

Българските фенове на бирата биха могли да финансират изцяло проект с мащабите на АЕЦ “Белене”. Но за целта първо ще трябва да изпият над 149 млрд. стандартни половинлитрови бутилки пиво. Събраният акциз от това колосално количество бира би следвало да е достатъчeн за финансирането на проект на стойност 6.3 млрд. евро, каквато е една от многото оценки за изграждането на АЕЦ “Белене”.

Изпиването на толкова много бира ще постави под въпрос не само човешките възможности, но и производствения капацитет на пивоварните дружества. В България по данни на Съюза на пивоварите в България годишното производство на пиво у нас е около 5 млн. хектолитра, или около 1 млрд. половинлитрови бутилки бира (1 хектолитър=100 литра). Теоретично това означава, че българските пивоварни ще трябва да работят почти век и половина, за да произведат необходимото количество бира.

Една обикновена бутилка бира носи около 8 стотинки приход в държавния бюджет (това е условна оценка, тъй като някои бири са с по-ниско алкохолно съдържание, а това означава, че за тях се плаща по-малък акциз). При цена от 6.3 млрд. eвро (това число също е много условно, тъй като оценките за “Белене” варират от 4 млрд. евро до над 20 млрд. евро), изпиването на над 149 млрд. бутилки бири би трябвало да генерира необходимия данъчен приход, който да финансира изграждането на проект с цената на АЕЦ “Белене”.

За да се случи подобен утопичен план, българите ще трябва или да увеличат рязко потреблението на бира, или да увеличат значително продължителността на живота си. Средното годишно потребление на бира в България според асоциацията “Пивовари на Европа” е 138 бутилки пиво на глава от населението. То осигурява приход от акцизи от малко над 80 млн. лв. всяка година. Ако българите запазят настоящите нива на консумация на бира, те ще могат да генерират приход от акцизи от 6.3 млрд. евро в рамките на следващите... 150 години.

Както виждате, задачата не е лесна. Но пък би решила проблем, който стана причина за провеждането на референдум. А и помислете за всичките пари, които ще си докараме от върнатия амбалаж.



Как направихме сметките:

За целите на изчислението ще използваме половинлитрова бутилка бира(или нейния еквивалент в халба или кен) с плътност 11 градуса Плато (градусите Плато са различни от алкохолното съдържание на бирата). Съгласно българското законодателство всеки хектолитър (1 хектолитър=100 литра) бира с 1 градус Плато се таксува с акциз от 1.5 лв. Това означава, че 1 хектолитър бира от 11 градуса Плато ще се таксува с 16.5 лв. акциз (11x1.5лв.=16.5 лв.). А сега разделяме получения акциз на 200, тъй като с един хектолитър бира могат да се напълнят 200 половинлитрови бутилки: 16,5 лв./200=0.0825, или 8.25 стотинки. Тоест за всяка една изпита бутилка от тази бира в държавния бюджет влизат 8.25 стотинки.

Според данните на сдружението “Пивовари на Европа” българинът е изпил средно по 69 литра бира през 2011г., които се равняват на 138 половинлитрови бутилки бира. А сега умножаваме акцизът на бутилка по броя на бутилките и получаваме 138x0.0825=11.385 лв. Това е средният годишен принос към хазната на всеки българин по отношение на изпитата бира. При население от 7 364 570 души според последното преброяване на НСИ през 2011г., това прави общо 83 845 629.45 лв. акциз върху изпитата бира. Сега, когато имаме годишния приход от акциз и цената на АЕЦ Белене, може да разделим двете стойности и да видим колко години ще са необходими, за да се събере от акциз цялата сума за изграждането на централата.

сн. beer2beer.org

Една от най-предпочитаните във Великобритания марки бира - John Smith’s Extra Smooth - вероятно ще стане с една идея по-горчива за любителите на пиво в следващите няколко месеца. Съдържанието на алкохол в бирата ще бъде намалено от 3.8% на 3.6%, съобщава британският вестник "Телеграф". В същото време е възможно цената на бирата да се повиши независимо от намаленото алкохолно съдържание.

Промяната се налага заради таксуването на алкохолното съдържание в напитките. Колкото по-високо е то, толкова по-голям акциз трябва да плати производителят. С намаляването на алкохолния градус разходите за акцизи намаляват, което позволява на производителя да компенсира увеличаването на производствените разходи.

Великобритания, както и много други правителства по света, от няколко години започнаха плавно да увеличават акцизите върху бирата и другите видове алкохол, за да закрепят поразклатените си държавни бюджети. По-високият акциз обаче притиска алкохолните компании и ги принуждава или да вдигат цените, или да режат други разходи (или и двете).

Но трикът с намаленото алкохолно съдържание не е нищо ново за производителите на бира, казва пред Forbes британският писател и блогър Тим Уорстал. Той разказва историята за определена марка бира, която била с толкова ниско съдържание на алкохол, че на практика не минавала за алкохолна напитка и не се таксувала с акциз. Въпреки това обаче тя се продава на цената, на която се продават нормалните бири. И, както можете да си представите, носела невероятни печалби за производителя. Обаче идилията приключила в момента, в който правителството задължило производителите да отбелязват на етикета алкохолното съдържание на бирата. От този момент нататък интересът към "бозавата" бира намалял и тя изчезнала от пазара.

сн. sxc.hu

Акцизът върху бирата в България е вторият най-нисък в Европейския съюз, показва статистиката на асоциацията "Пивоварите на Европа", включваща пивоварни компании от целия континент. Данните на сдружението показват, че само в Румъния акцизът върху бирата е по-нисък, отколкото в България.

Според статистиката производителите на бира в България плащат средно по 9.20 евро за всеки хектолитър (100 литра) произведена бира с алкохолно съдържание 4.8%. Това е с около 25 евроцента над допустимия минимум според европейското законодателство.

За сравнение: във Финландия, която е европейският шампион по най-висок бирен акциз, пивоварите плащат почти 16 пъти повече: над 143 евро за хектолитър.

Като цяло най-високите акцизи в Европа (като изключим Финландия) са установени във Великобритания, Швеция и Ирландия. България попада сред страните с най-нисък акциз заедно с Германия, Люксембург, Испания и Румъния. Във всяка от тези страни ставката не надвишава 10 евро за хектолитър бира с 4.8% съдържание на алкохол.

Данни за акцизите във всички страни-членки на ЕС могат да се открият тук. 

В България с акцизни преференции се ползват независими пивоварни компании, които произвеждат по-малко от 200 хил. хектолитра годишно. Това може да са малки домашни казани за варене или заведения, които произвеждат собствено пиво. Те плащат два пъти по-нисък акциз от установения, като условието е да не са част от голям производител на бира.

сн.: sxc.hu 

Руснаците са на път да признаят бирата за алкохол, съобщава reuters.com.

Закон, който ще ограничи продажбата на бира с алкохолно съдържание над 5%, е минал първо четене в Руската Дума. Ако мине и предстоящите две обсъждания, силните бири няма да могат да бъдат купувани от улични павилиони, летища и гари, а магазините ще спрат да ги предлагат между 23:00 ч. и 08:00 ч.

Текстът е част от опитите на държавата да се справи със злоупотребата с алкохол и се очаква да повлияе върху бизнеса на големите пивовари в страната. В началото на 2010 г. акцизът върху бирата в Русия беше увеличен с 200%. 

сн.:sxc.hu