Да построиш кръчма от туршии е свръх проявление на чистия и тройно дестилиран човешки гений, така е. Гений хладен, безгрешен и прецизен като скалпел или пукот на кубче лед в първата следобедна водка; съвършен.
Кръчмата се намира в планините над Брашов в Трансилвания, а персоналът има очарователния навик да посреща гости с шотове греяна цуйка. Когато осъзнаеш, че стените около теб са направени от големи буркани, пълни с живописни камби и кисели краставици, в главата ти гръмва адажието от Петата симфония на Малер и ти се иска да си се снимал в Терминатор, за да отговориш утвърдително на въпроса на Джон Конър дали има надежда за човечеството. Ако си по-чувствителен, може да пуснеш и сълза, нали.
Иначе този текст трябваше да е посветен на последните няколко бири, които скромният ви разказвач опита, но и скромният ви разказвач е човек, и той душа носи, та се поддаде на емоциите си. Бирите са коя от коя по-отлични /без може би тъмната Крушовице - тя не е нищо особено/. Снимките им са в галерията.
снимки: Малцмен