Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/beer2bee/public_html/images/pubs4
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/pubs4
Новини

 Надпиване между дами със сламки

Публикувана в Новини
Четвъртък, 06 Юни 2019 19:31

Трите закона на лятото

 

Публикувана в Новини

Софиянци – вкъщи, варненци – на кръчма

Публикувана в Новини

Иманярска среща

Публикувана в Новини
Неделя, 10 Август 2014 00:00

Сметката

Режем глави

Публикувана в Твърдо Да
Вторник, 06 Май 2014 08:52

Блогът на прапрадядо Георги

Кръчмарски тефтер на 125 години

Публикувана в Твърдо Да




Велоалея, която включва 10 местни пивоварни, откриха официално в Кънектикът /САЩ/, пише patch.com.


Маршрутът е с дължина малко над 30 км и цели да привлече фенове на колоезденето и пивото. Идеята на създателите му е хората хем да спортуват, хем да пият по бира в добра компания в почивките. Департаментът по транспорта в щата дори официално одобри специални пътни знаци, които да обозначават местата по маршрута, където се произвежда и предлага бира.  


За разлика от щати като Калифорния и Колорадо, в Кънектикът не е забранено да пиеш бира и да караш колело.

 

сн.:sxc.hu 

Публикувана в Новини
Понеделник, 22 Февруари 2010 00:00

КРЪЧМОНАВТИКА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА, ЧАСТ 4




Кръчмонавтика, част 4

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев



The Golden Lion


Намира се в градчето Ромфорд, част от предградията на Източен Лондон, и попада в най-крайната 6та зона на метрото. В него се намира и един от най-старите пазари в околията – на около 300 години. Днес той пак се разполага на площада пред местната катедрала в сряда, петък и събота. На него може да се види цялата пъстрота и цигания каквато сме свикнали да виждаме и у нас – същите китайски боклуци, евтини парцалки, щандове с риба, зеленчуци и т.н. Повечето неща са по-евтини от същия тип продукти, отколкото в България. Около 17 ч., когато свършва работният ден, продавачите на някои от сергиите направо ви преследват, за да ви продадат последните си зеленчуци на неописуемо ниски цени.

В левия ъгъл на пазара на High Street, Number Two (изписано е отвън на стените на кръчмата) се намира „Златният лъв”. За тази историческа сграда се спомена още от 1440 г., когато е била известна като „Le Lion”. Тя има претенциите да е втората най-стара кръчма в Англия или поне най-старата в Есекс.

На въпроса защо е толкова стара, ми беше отговорено, защото са решили да я запазят след като оцеляла и двете световни войни. И тук таванът е много нисък (но не чак колкото в Ye Olde Fighting Cocks), пак от дебели дървени трупи, като в голямата зала от тях са и носещите колони. Отвън тя също е бяла, като пристройката й е облицована с редени дъски.

Най-уникалното свидетелство за възрастта й, обаче, се намира в малкото тунелче, което води до двора. Част от настилката в него са автентични дървени трупчета с формата на павета, а там където те са се изгубили, са заменени с каменни. Границата между дървото и камъка ясно се вижда.

Исторически Golden Lion е свързана със сър Франсис Бейкън – известният английски философ, политик и писател, станал по-късно Лорд-канцлер на Англия. Някъде през ранния 17 в., той я наследил от чичо си. Понеже Бейкън бил голям приятел с Шекспир (дори днес някои учени, твърдят, че именно той е истинският автор на някои от най-известните творби на Уилям Шекспир) се предполага, че двамата често се запивали тук. Това, обаче, не е доказано, така че търсенето на стола, на който е седял лично Шекспир, се оказа невъзможно. 

На една от стените имаше обява, че кръчмата отдава functional room. Помислих, че това е зала за някакви събрания и се изненадах. Оказа се, че означава зала за частни партита – например рождени дни и др. 

Тук видях и новия тип джубоксове. Бе свързан към компютър с голяма база данни от песни и към платени сайтове за музика в мрежата. Когато пуснеш монета от 1 лира, дори песента да не е в базата, машината я намира, сваля я и я пуска.

В „Златният лъв” засякох и няколко възрастни англичани с каскети, които доста подпийнали на висок глас се жалваха от положението на страната им в момента и прекалено многото емигранти. Някак си ми беше залипсвало подобно мрънкане. С усмивка се сетих за хората в България и си купих трета пинта.


Към част 3


Край


Публикувана в историята
Страница 1 от 2