През седмицата в телевизионно интервю Валери Симеонов гордо се възправи пред плакат, на който пише, че Валери Симеонов е човекът, който е спасил българската ракия.
Сега. Годината е изборна и спасители дебнат отвсякъде, така е. И макар че отдавна са спасили всичко, което е можело да бъде спасено, те ще продължат да спасяват каквото намерят предизборно. Ще се хвърлят на амбразурата, ще се сърцераздират пред библии и икони, ще се замислят дълбоко за бъдещето на нацията пред портрети на Ботев и Левски.
Ще ни спасят до шушка, но няма проблем. Стига да не пипат ракията.
Ракията не я спасявайте, ако обичате. Ракията въобще не я пипайте. Ако много ви напъне да го играете Спасителя, има други предизборни сценарии, в които бихте могли да се включите. Бъдете еджи, избягвайте клишета – никой не иска да ви гледа как целувате бебета или се фръцкате в носии на фолклорни фестивали – тъпо е. Помислете за други сюжети – ако не можете, можем заедно да помислим. Примерно:
- Политикът подписва библии в избрани книжарници в цялата страна. На опашката е майка от малцинствата с дете на ръце. Той целува детето, прегръща я топло и разписва бърже. Сетне тя започва да разбира езика на животните, а детето печели апартамент от Националната лотария.
- Образът на политика се явява на калкан на стара панелка в краен квартал, случаен минувач заснема всичко с телефона си и изпраща записа на Слави/Гала. Калканът магично се самосанира в полунощ.
- Ако ще е плакат, нека е като на Мили Ванили в списание BRAVO в края на 80-те, само че с коалиционни партньори и малко по-чудодеен – примерно да плаче с кървави сълзи, когато в страната влезе нелегален бежанец. В тоя ред на мисли и календарче на млада депутатка със стигмата би било добре прието във всеки трудов кооператив. Литийно шествие с най-ревалия плакат за годината също е опция.
Ето, не е толкова сложно. И за още може да помислим. Само не пипайте ракията.
