Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

Как да оцелеем в условията на държавна администрация

Написана от  Петък, 04 Ноември 2022 19:31

Най-великият военен трактат на всички времена започва така: „Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата“. Векове по-късно всичко, което можем да добавим към тази простичка истина, е: „И за държавната администрация“. Защото всичко, написано от Сун-Дзъ тогава, важи с пълна сила и днес за всеки, който иска да оцелее в условията на държавна администрация.

Входът
Грандиозните входове на сградите на държавната администрация са построени с една-единствена цел – да има нещо, на което да се залепи бележка „ВХОДЪТ Е ОТКЪМ УЛ. ГРЕДЕТИН“. Безброй са геройски загиналите в търсене на ул. „Гредетин“ и тук е много вероятно:
1. Следващият да си ти;
2. Този изход всъщност да е за предпочитане пред това да намериш входа.

Гишето
Гишетата в държавната администрация са остъклени със стъкла с фабричен надпис „ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!“ и макар бай Сун да е съвършено прав, че цялото военно дело се основава на заблудата, това всъщност е една от малкото очевидни истини. Мнозина се отказват още тук, на квалификациите, но ти не си сред тях. Ти ще почукаш боязливо на стъклото, ще се усмихнеш смутено и ще започнеш разговор с държавната служителка зад него.

Стефчето
На теория държавната служителка е една от хилядите жени в чохени контошчета в държавната администрация, за които си сигурен, че се казват Стефчето, ужасно мили възрастни дами са и правят неземни мекици в неделя. На практика Стефчето е Брунхилда – кръвожадна административна валкирия, чиято единствена цел е да те разглоби и да те сглоби по друг начин, защото така не си нито прав, нито правилен. Но ти това няма как да го знаеш и затова не бягаш с писъци, когато Стефчето ти подава формуляр A4-B28 (класификацията е произволна и за нуждите на текста).

Формулярът
НИКОГА не попълваш нито формуляр A4-B28, нито какъвто и да е друг формуляр без бой. Сун-Дзъ казва, че има 4 начина да спечелиш битка и да влезеш в нея е едва третият от тях. А формулярът е покана за битка – той е малкото административно троянско конче на Стефчето, с което тя те мами на бой на нейна територия, по нейни правила и с нейните оръжия. Най-добрият възможен изход тук е да влезеш ребром с нещо от сорта на: „Извинявайте, но аз вече попълних формуляр R2-D2, както и декларация C-3PO при колежката Ви в инспектората и тя каза, че няма нужда да попълвам друго при вас“. После да използваш временното ѝ объркване за бързо изтегляне и прегрупиране – много бързо, защото няма да имаш много време, преди да се появи Брунхилда.

Брунхилда
Дори и когато просто стои и изглежда, Брунхилда е най-бързият начин да осъзнаеш, че всички сме тленни и всичко е преходно. И много добре го знае. Никой и нищо не оцелява Брунхилда, ако тя не реши, така че единственият ти шанс тук е описан в „Изкуството на войната“ така: „Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен“.
Бъди кошута, подплашена на водопой, бъди селско дете обичливо, изгубено в големия град, бъди кученцето на Хабиби – подарено и изхвърлено, малката кибритопродавачка, мировата скръб и горест на осъзналия собственото си несъвършенство гражданин, пусни гореща сълза (сопол, ако трябва), и чакай милост. Чакай Стефчето, защото тя е някъде там и иска пак да вземе надмощиe, да те пита: „Защо така, бе, моето момче?“ и да помогне с попълването на формуляра.

Чуеш ли „моето момче“, всичко ще бъде наред – скромният ти разказвач на тоя принцип завърши висше образование, защото както казва бай Сун: „Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш“.

Не го ли чуеш, оставаш с Брунхилда, малката ѝ вечност от процедури по предоставяне на административни услуги и твоя нов вечен въпрос: „Защо не умрях при Гредетин?“.

Прочетена 7901 пъти