След като прочела вчера Мъжът и неделя интимно, нашата стара познайница Ленчето седнала и нахвърляла леки наброски по темата. Изпрати ни ги днес, публикуваме ги без редакторска намеса.

Събуждам се в прекрасната неделна сутрин от... хъркането му. Издава звуци на змей и... мирише на такъв. Снощи пак се е прибрал днес. Да го будя ли? Ако го събудя за закуска, ще ме кара да му я направя. По-добре да изчакам до обяд. Тъкмо ще имам възможност да се оскубя на воля и да се приведа в приличен вид, поне за седмица напред. Пък и добре почистена, може и една френска любов да изкарам след вечеря.

Ето го. Полубогът е полубуден. Не го закачам поне половин час. Сере.

Напил се е като свиня снощи, така че каквото и да забъркам за обяд, ще го изяде. Мисля да се постарая, все пак наистина много харесвам онези сандалки в мола...

Сяда пред телевизора. Сервирам, нали това ми взлиза в задълженията на отчаяна съпруга. Трохите падат по килима. Събирайки ги, се усмихвам и продължавам да му нося бира, десерт и пак бира. Стискам зъби! Наистина са много хубави тези сандалки! Напълно втренчен, от дума на дума, някак успявам да го накарам да скокнем следобяд до мола. Уж да гледаме кино. Душата ми ликува!

Докато гледа новините, аз мия банята, бърша прах, минавам с мокър парцал пода, измивам чиниите и накрая завършвам с прахосмукачката. Стигам и до хола и любезно го моля да вдигне краката. Не чува. Не ме вижда. Побутвам го. Изнервя се. С леки акробатични движения, успявам да изчистя и там, около сакралното място - Диванът! Поглежда ме той: "Е, ти за 15 минути мина тук, дали наистина е чисто? Майка ми като чисти с прахосмукачката поне половин час..."

Не чувам вече! Бясна съм! Знам че задникът ти е дебел, но явно и главата ти е такава! Сандалки, сандалки... Само това ме държи да не избухна. Приготвям се да ходя на мол. Душ, грим, прическа. Отивам доволна в хола, отново го намирам препариран на дивана. Празните бутилки от бира са вече 5. Отлагаме ходенето, имало мач. Той гледа, аз седя и се усмихвам до него, докато го храня в whats app с приятелките. Сигурна съм, че ушите му горят!

Нося му поредната бира от хладилника. Сандалки, сандалки...

С нечовешки мъки привечер успява да се вдигне. Има отпечатък от гъза му на дивана. Мести крак по крак, а когато пристъпва тромаво имам чувството, че земята ще се разтвори под него и ще го погълне. Йей!!! Отиваме в мола. Превъзбудена съм. Преди киното "случайно" влизаме в магазина със Сандалките! Почти ще свърша! Докосвам ги, проверявам - има моя номер!!! И той ги харесва! Екстаз! ООО, не!

Забравил си е портфейла. Вече трета неделя...

снимка: beer2beer.org