Танго с махмурлука

Да се напиеш като парвеню е лесно, така е. Малко ха-ха, малко хо-хо, малко ти мен увашаваш ли ме и после вечната истина, че когато повръщаме, всички сме равни. Злоупотребата не е даденост, а изкуство, в което са посветени малцина - учи се трудно, свиква се бавно, а и е само прелюдия, защото големите майстори се познават по изтрезняването. 

Никой не е умрял от бързо изтрезняване, но предвид стотиците милиони жертви е цяло чудо, че участието в и склоняването към него не е наказуемо. Защото стресът, главоболието, диярията, неясната тревожност и обезводняването имат само две решения:

1. Две сранета, две спанета; 
2. Контролирано изтрезняване.

Общото между двете е, че си искат време. Разликата - в единия случай то е добре прекарано.

Контролираното изтрезняване е танго с махмурлука, което започва от обяд и приключва с дружеско ръкостискане между двамата партньори по тъмно; патова ситуация, до която стигаш без дори да знаеш как се мести пешка; баланс.

Контролираното изтрезняване е среща между снощни герои в квартална кръчма, която започва в 11:00 с поръчването на кафе. Приключва с молба от персонала да си тръгвате (щото масата е резервирана за вечеря), плащането на много пари за бири и супи и отсервирането на отдавна изстиналото и недокоснато кафе.

Контролираното изтрезняване е часове на следобеден стоицизъм, изпълнени с търпението и волята, необходими, за да си налееш бирата така, че не просто да се образуват онези два пръста пяна от рекламата, а и онези два милиметра пяна над ръба на чашата, с които започва съвършенството.

Контролираното изтрезняване е "за".
"Против" няма.