Германски и келтски племена разпростраянват бирата в Европа около 3000 г. пр.Хр. По това време бирата се е варяла в домашни условия и в нея е имало различни плодове, мед, подправки и упойващи билки.
Още от времето на Карл Велики в Германия с приготвянето на бира си изкарват не само бирата, ами и хляба. Отворените в началото манастирски пивоварни, били наследени от дворцови, а по-късно и от граждански. В началото на Средновековието производителите се организирали в съсловие, което имало за свой патрон фламандския крал Гамбринус. Столетия наред той се считал за откривател и крал на пивото.
През 1516 г. баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X създали Закон за чистотата на пивото. В него се посочва, че производителите трябва да използват ечемик, хмел и чиста натурална вода. Освен позволените съставки в закона били регламентирани и пазарните цени, както и ограниченията по отношение на пласмента. И днес - почти 500 г. след приемането му - немците все още се съобразяват с този закон.
