Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/u109023630/domains/beer2beer.org/public_html/images/pubs2
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/pubs2

Кръчмонавтика славянобългарска, част 2

Написана от  Вторник, 23 Февруари 2010 00:00




Кръчмонавтика, част 2

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев



Нова мода в английските пъбове са Extra Cold бирите. За разнообразие няколко известни марки бири вече се продават наливно на температура от 2 до 3 градуса, т.е. абсолютно ледени. Поне на мен това никак не ми хареса, защото убиваше тотално аромата и вкуса на бирата, особено на любимата ми Гинес. Затова когато попаднех в кръчма, където имаше „нормален” Гинес, не пропусках да пия поне халба от него.



Друго, просто задължително при посещение в английска кръчма е пробването на някой от видовете ale. Ако bitter разновидностите им се сервират на стайна температура, което поне за моя вкус, също не е особено удачно, традиционните по-тъмно кехлибарени ейлове бяха най-вкусните и ароматни бири, които някога съм пил.

Няма да ги намерите никъде другаде по света, защото ми обясниха, че всичките над 200 малки пивоварни на ale бири продават продукцията си само на местния пазар и не изнасят нищо в чужбина. Ето някои от брандовете, които е добре да се пробват: Bombardier, Spitfire, London Pride, Old Speckled Hen („Старата петниста кокошка”), Tangle Foot и др. Добре е да избирате и бири с алкохолно съдържание около и над 5%, просто защото имат по-силен вкус и аромат и по-бързо хващат.  

Английските кръчми са и най-евтиното място, което да не е открито на улицата или закусвалня за бързо хранене, където човек може да хапне нещо традиционно, макар и то, в повечето случаи, също да е junk food. Цените започват от 3,50 за сандвич с шунка и гарнитура от картофи и салата до към 9 лири за някакъв вид пържола или готвено със салата и други екстри. Хубави са различните пайове, които винаги са с месо и се сервират с картофено пюре и някакви зеленчуци. Традиционно е и fish and chips, което вече не се обявява така в менюто, а само по името на рибата. Например аз пробвах Beer Buttered Haddock (риба треска с масло и бира). Самата риба бе странно приготвена за нашия вкус - панира бе цяла, а панировката бе прекалено дебела.


Следва


Към част 1