Кръчмонавтика, част 4
Как попаднах в две от най-старите английски кръчми
Текст и снимки: Асен Начев
The Golden Lion
Намира
се в градчето Ромфорд, част от предградията на Източен Лондон, и попада
в най-крайната 6та зона на метрото. В него се намира и един от
най-старите пазари в околията – на около 300 години. Днес той пак се
разполага на площада пред местната катедрала в сряда, петък и събота.
На него може да се види цялата пъстрота и цигания каквато сме свикнали
да виждаме и у нас – същите китайски боклуци, евтини парцалки, щандове
с риба, зеленчуци и т.н. Повечето неща са по-евтини от същия тип
продукти, отколкото в България. Около 17 ч., когато свършва работният
ден, продавачите на някои от сергиите направо ви преследват, за да ви
продадат последните си зеленчуци на неописуемо ниски цени.
В
левия ъгъл на пазара на High Street, Number Two (изписано е отвън на
стените на кръчмата) се намира „Златният лъв”. За тази историческа
сграда се спомена още от 1440 г., когато е била известна като „Le
Lion”. Тя има претенциите да е втората най-стара кръчма в Англия или
поне най-старата в Есекс.
На
въпроса защо е толкова стара, ми беше отговорено, защото са решили да я
запазят след като оцеляла и двете световни войни. И тук таванът е много
нисък (но не чак колкото в Ye Olde Fighting Cocks), пак от дебели
дървени трупи, като в голямата зала от тях са и носещите колони. Отвън
тя също е бяла, като пристройката й е облицована с редени дъски.
Най-уникалното
свидетелство за възрастта й, обаче, се намира в малкото тунелче, което
води до двора. Част от настилката в него са автентични дървени трупчета
с формата на павета, а там където те са се изгубили, са заменени с
каменни. Границата между дървото и камъка ясно се вижда.
Исторически
Golden Lion е свързана със сър Франсис Бейкън – известният английски
философ, политик и писател, станал по-късно Лорд-канцлер на Англия.
Някъде през ранния 17 в., той я наследил от чичо си. Понеже Бейкън бил
голям приятел с Шекспир (дори днес някои учени, твърдят, че именно той
е истинският автор на някои от най-известните творби на Уилям Шекспир)
се предполага, че двамата често се запивали тук. Това, обаче, не е
доказано, така че търсенето на стола, на който е седял лично Шекспир,
се оказа невъзможно.
На
една от стените имаше обява, че кръчмата отдава functional room.
Помислих, че това е зала за някакви събрания и се изненадах. Оказа се,
че означава зала за частни партита – например рождени дни и др.
Тук
видях и новия тип джубоксове. Бе свързан към компютър с голяма база
данни от песни и към платени сайтове за музика в мрежата. Когато пуснеш
монета от 1 лира, дори песента да не е в базата, машината я намира,
сваля я и я пуска.
В
„Златният лъв” засякох и няколко възрастни англичани с каскети, които
доста подпийнали на висок глас се жалваха от положението на страната им
в момента и прекалено многото емигранти. Някак си ми беше залипсвало
подобно мрънкане. С усмивка се сетих за хората в България и си купих
трета пинта.
Към част 3
Край