Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/u109023630/domains/beer2beer.org/public_html/images/pubs
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/pubs

Кръчмонавтика славянобългарска, част 1

Написана от  Понеделник, 22 Февруари 2010 00:00




Кръчмонавтика, част 1

Как попаднах в две от най-старите английски кръчми

Текст и снимки: Асен Начев



Заминавайки за добрата стара Англия, 12 години по-късно след първото ми посещение, се чудех какво ли ще се е променило там. Едно от нещата, с които ме уплашиха, беше, че цената на бирата в кръчмите е скочила на 4 паунда за пинта. Друго предварително не успя да ме стресне.

Пристигайки в Лондон, първите няколко дни не осъзнавах, какво се е променило. За британската икономика в условията на световна финансова криза, за голямата безработица и дефлацията не мога да говоря. Това, което мога да кажа, е, че улиците по цял ден бяха пълни с шляещи се хора, Лондон буквално вече се пръска по шефовете от емигранти, а с новия нисък курс на британската лира (около 2,12 лв. за 1 паунд) Англия в момента е направо евтина страна.

Като оставим изключително евтините дрехи и храните в суперите, най-голяма изненада се оказаха кръчмите. Лъжа се оказа скокът на цените на бирата на 4 лири. Скок има, но за тези 12 години той се оказа с около 50-70 пенса на халба! Най-евтината бира, която пих, беше за около 2,30 лири пинтата – промоция на ale на седмицата. Най-скъпата бе 3,40 в известната кръчма Gypsy Moth зад скипера Cutty Sark в Грийнуич, Лондон. Корабът е момента се реставрира, след като през 2007 г. изгоря при инцидент по време на почистването му. Никъде другаде, обаче, не намерих бира на цена над 2,80 лири.  

Това, което се е променило и веднага прави впечатление в кръчмите, е тоталният „геноцид” срещу пушачите. Преди 12 години за непушачите имаше помещения, отделени със стъкла, а навсякъде другаде в салона се пушеше. Сега вътре това е абсолютно забранено. Може да се пуши само отпред на тротоара или ако има открит двор или градина. Гледката на хора, които оставят халбите и бягат навън да дръпнат един фас, вече е нещо нормално. На много места по навесите и чадърите навънка имаше монтирани специални отоплителни тела за пушачите при по-студено време.

Казаха ми, че заради финансовата криза много от кръчмите може би ще фалират, защото няма посетители. Уви, имаше нещо вярно в това. Навсякъде, където пих бира из Англия, посетителите, дори привечер, бяха доста малко. Видях само две изключения. Едното се случи в пъб на може би най-натоварената улица в света Liverpool Street. Когато влязохме, беше доста спокойно и дори седнахме на маса. Около 20 минути по-късно имаше рязък наплив и салонът се препълни с прави хора с халби в ръце. Погледнах си часовника и разбрах какво се бе случило. Бяхме седнали около 10 минути преди 17 ч., а в Англия тогава приключва работният ден. Само минути след този час десетки хора от съседните офиси, бяха дошли да пият едно на крак.

Другият наплив бе в кръчма от веригата Whetherspoon, в която всичко е с около 20 до 30% по-евтино. Дори ме посъветваха, докато се разхождам из Лондон, ако искам да ям наистина евтино и да пия няколко бири на добра цена да търся кръчми от тази марка. Те всички са с различни имена и изглеждат различно, но като влезеш вътре се познават по еднаквите менюта и някои детайли в дизайна. Това бяха и кръчмите, в които и през деня имаше много пияни хора.


Следва