Кръчмонавтика, част 4
Как попаднах в две от най-старите английски кръчми
Текст и снимки: Асен Начев
The Golden Lion
Намира
се в градчето Ромфорд, част от предградията на Източен Лондон, и попада
в най-крайната 6та зона на метрото. В него се намира и един от
най-старите пазари в околията – на около 300 години. Днес той пак се
разполага на площада пред местната катедрала в сряда, петък и събота.
На него може да се види цялата пъстрота и цигания каквато сме свикнали
да виждаме и у нас – същите китайски боклуци, евтини парцалки, щандове
с риба, зеленчуци и т.н. Повечето неща са по-евтини от същия тип
продукти, отколкото в България. Около 17 ч., когато свършва работният
ден, продавачите на някои от сергиите направо ви преследват, за да ви
продадат последните си зеленчуци на неописуемо ниски цени.
В
левия ъгъл на пазара на High Street, Number Two (изписано е отвън на
стените на кръчмата) се намира „Златният лъв”. За тази историческа
сграда се спомена още от 1440 г., когато е била известна като „Le
Lion”. Тя има претенциите да е втората най-стара кръчма в Англия или
поне най-старата в Есекс.
На
въпроса защо е толкова стара, ми беше отговорено, защото са решили да я
запазят след като оцеляла и двете световни войни. И тук таванът е много
нисък (но не чак колкото в Ye Olde Fighting Cocks), пак от дебели
дървени трупи, като в голямата зала от тях са и носещите колони. Отвън
тя също е бяла, като пристройката й е облицована с редени дъски.
Най-уникалното
свидетелство за възрастта й, обаче, се намира в малкото тунелче, което
води до двора. Част от настилката в него са автентични дървени трупчета
с формата на павета, а там където те са се изгубили, са заменени с
каменни. Границата между дървото и камъка ясно се вижда.
Исторически
Golden Lion е свързана със сър Франсис Бейкън – известният английски
философ, политик и писател, станал по-късно Лорд-канцлер на Англия.
Някъде през ранния 17 в., той я наследил от чичо си. Понеже Бейкън бил
голям приятел с Шекспир (дори днес някои учени, твърдят, че именно той
е истинският автор на някои от най-известните творби на Уилям Шекспир)
се предполага, че двамата често се запивали тук. Това, обаче, не е
доказано, така че търсенето на стола, на който е седял лично Шекспир,
се оказа невъзможно.
На
една от стените имаше обява, че кръчмата отдава functional room.
Помислих, че това е зала за някакви събрания и се изненадах. Оказа се,
че означава зала за частни партита – например рождени дни и др.
Тук
видях и новия тип джубоксове. Бе свързан към компютър с голяма база
данни от песни и към платени сайтове за музика в мрежата. Когато пуснеш
монета от 1 лира, дори песента да не е в базата, машината я намира,
сваля я и я пуска.
В
„Златният лъв” засякох и няколко възрастни англичани с каскети, които
доста подпийнали на висок глас се жалваха от положението на страната им
в момента и прекалено многото емигранти. Някак си ми беше залипсвало
подобно мрънкане. С усмивка се сетих за хората в България и си купих
трета пинта.
Към част 3
Край
Кръчмонавтика, част 3
Как попаднах в две от най-старите английски кръчми
Текст и снимки: Асен Начев
Благодарение на моя домакин англичанин, имах шанса да посетя лично и две от най-старите кръчми в Англия:
Ye Olde Fighting Cocks
Намира се намира в градчето Сейнт Олбънс (St. Albans), на 35 км северно от централен Лондон.
Заради огромната си катедрала на името на светеца Сейнт Олбънс е city, а не town. Храмът е безплатен за посещение (нещо рядко срещано в Англия) и вътре в него се намира гробът на светията.
Като от уличката пред централния вход на катедралата се спуснете 100-150 м надолу, излизате точно на претендиращата за най-старата кръчма в Англия – Ye Olde Fighting Cocks. В битка за тази титла са още няколко кръчми, пръснати из цяла Англия, но тази е записана в книгата на рекордите Гинес.
Стига се и като от местния музей на римския град Verulamium, който някога е съществувал по тези места, минете през малкия парк и се отзовавате отново срещу малката осмоъгълна бяла постройка, която е била достроявана с годините. Дори се знае, че през вековете постройката на кръчмата е била местена няколко пъти.
Някога тя попадала на територията на местното абатство, но с неговото разпадане през 1539 г. сега просто е близо до катедралата. Под нея имало и подземен тунел, който свързвал храма с бирената изба. Той се оказал полезен и на Оливър Кромуел, който се предполага, че нощувал за една вечер в нея по време на английската гражданска война (1641-1651). Конят му бил приютен в конюшнята, която тогава се намирала там, където днес е бара. За това разказваше табела в двора.
Влизайки вътре, веднага усещате духа на старото – таванът е прекалено нисък и се крепи на огромни стари дървени греди. Човек над 1,90 м не би могъл да ходи изправен. Срещу входа има огромна запалена камина, а отделените с дървени преградки сепарета представляват главното помещение. Прозорчетата са мънички с дървени рамки. Цените на бирата и яденето вътре са абсолютно нормални и не се различават от другите по-съвременни кръчми.
Момчето зад бара се изфука, че кръчмата има лиценз за продажба на алкохол от 1123 г. Дали тогава вече са се издавали подобни документи, нямаше кой да ми каже. Иначе името на кръчмата идвало от това, че пред бара някога се провеждали боеве с петли. Днес местните я наричат просто Тhe Cocks.
Към част 2
Кръчмонавтика, част 2
Как попаднах в две от най-старите английски кръчми
Текст и снимки: Асен Начев
Нова мода в английските пъбове са Extra Cold бирите. За разнообразие няколко известни марки бири вече се продават наливно на температура от 2 до 3 градуса, т.е. абсолютно ледени. Поне на мен това никак не ми хареса, защото убиваше тотално аромата и вкуса на бирата, особено на любимата ми Гинес. Затова когато попаднех в кръчма, където имаше „нормален” Гинес, не пропусках да пия поне халба от него.
Друго, просто задължително при посещение в английска кръчма е пробването на някой от видовете ale. Ако bitter разновидностите им се сервират на стайна температура, което поне за моя вкус, също не е особено удачно, традиционните по-тъмно кехлибарени ейлове бяха най-вкусните и ароматни бири, които някога съм пил.
Няма да ги намерите никъде другаде по света, защото ми обясниха, че всичките над 200 малки пивоварни на ale бири продават продукцията си само на местния пазар и не изнасят нищо в чужбина. Ето някои от брандовете, които е добре да се пробват: Bombardier, Spitfire, London Pride, Old Speckled Hen („Старата петниста кокошка”), Tangle Foot и др. Добре е да избирате и бири с алкохолно съдържание около и над 5%, просто защото имат по-силен вкус и аромат и по-бързо хващат.
Английските кръчми са и най-евтиното място, което да не е открито на улицата или закусвалня за бързо хранене, където човек може да хапне нещо традиционно, макар и то, в повечето случаи, също да е junk food. Цените започват от 3,50 за сандвич с шунка и гарнитура от картофи и салата до към 9 лири за някакъв вид пържола или готвено със салата и други екстри. Хубави са различните пайове, които винаги са с месо и се сервират с картофено пюре и някакви зеленчуци. Традиционно е и fish and chips, което вече не се обявява така в менюто, а само по името на рибата. Например аз пробвах Beer Buttered Haddock (риба треска с масло и бира). Самата риба бе странно приготвена за нашия вкус - панира бе цяла, а панировката бе прекалено дебела.
Към част 1
Кръчмонавтика, част 1
Как попаднах в две от най-старите английски кръчми
Текст и снимки: Асен Начев
Заминавайки за добрата стара Англия, 12 години по-късно след първото ми посещение, се чудех какво ли ще се е променило там. Едно от нещата, с които ме уплашиха, беше, че цената на бирата в кръчмите е скочила на 4 паунда за пинта. Друго предварително не успя да ме стресне.
Пристигайки в Лондон, първите няколко дни не осъзнавах, какво се е променило. За британската икономика в условията на световна финансова криза, за голямата безработица и дефлацията не мога да говоря. Това, което мога да кажа, е, че улиците по цял ден бяха пълни с шляещи се хора, Лондон буквално вече се пръска по шефовете от емигранти, а с новия нисък курс на британската лира (около 2,12 лв. за 1 паунд) Англия в момента е направо евтина страна.
Като оставим изключително евтините дрехи и храните в суперите, най-голяма изненада се оказаха кръчмите. Лъжа се оказа скокът на цените на бирата на 4 лири. Скок има, но за тези 12 години той се оказа с около 50-70 пенса на халба! Най-евтината бира, която пих, беше за около 2,30 лири пинтата – промоция на ale на седмицата. Най-скъпата бе 3,40 в известната кръчма Gypsy Moth зад скипера Cutty Sark в Грийнуич, Лондон. Корабът е момента се реставрира, след като през 2007 г. изгоря при инцидент по време на почистването му. Никъде другаде, обаче, не намерих бира на цена над 2,80 лири.
Това, което се е променило и веднага прави впечатление в кръчмите, е тоталният „геноцид” срещу пушачите. Преди 12 години за непушачите имаше помещения, отделени със стъкла, а навсякъде другаде в салона се пушеше. Сега вътре това е абсолютно забранено. Може да се пуши само отпред на тротоара или ако има открит двор или градина. Гледката на хора, които оставят халбите и бягат навън да дръпнат един фас, вече е нещо нормално. На много места по навесите и чадърите навънка имаше монтирани специални отоплителни тела за пушачите при по-студено време.
Казаха ми, че заради финансовата криза много от кръчмите може би ще фалират, защото няма посетители. Уви, имаше нещо вярно в това. Навсякъде, където пих бира из Англия, посетителите, дори привечер, бяха доста малко. Видях само две изключения. Едното се случи в пъб на може би най-натоварената улица в света Liverpool Street. Когато влязохме, беше доста спокойно и дори седнахме на маса. Около 20 минути по-късно имаше рязък наплив и салонът се препълни с прави хора с халби в ръце. Погледнах си часовника и разбрах какво се бе случило. Бяхме седнали около 10 минути преди 17 ч., а в Англия тогава приключва работният ден. Само минути след този час десетки хора от съседните офиси, бяха дошли да пият едно на крак.
Другият наплив бе в кръчма от веригата Whetherspoon, в която всичко е с около 20 до 30% по-евтино. Дори ме посъветваха, докато се разхождам из Лондон, ако искам да ям наистина евтино и да пия няколко бири на добра цена да търся кръчми от тази марка. Те всички са с различни имена и изглеждат различно, но като влезеш вътре се познават по еднаквите менюта и някои детайли в дизайна. Това бяха и кръчмите, в които и през деня имаше много пияни хора.
Най-добрият пъб се намира в Лондон на адрес 47 Chandos Place, Covent Garden, съобщиха от потребителската асоциация Campaign for Real Ale /CAMRA/.
The Harp /Арфата/ отговаря на всички изисквания за велика кръчма - атмосфера, обслужване, клиентела и, разбира се, качество на бирата. Близо е до Трафалгар Скуеър, така че е повече от задължително да я включиш в туристическата си обиколка.
CAMRA промотира качествената бира и хубавите кръчми. Над 100 000 души членуват в организацията, която тази година празнува своята 40-годишнина.
сн.:CAMRA
Аптека предлага наливна бира в Бруклин, съобщава NY Times. Последният обект на веригата Duane Reade предлага на клиентите си както лекарства, така и безплатно пиво.
Подобна практика не е прецедент в маркетинговата политика на компанията. В други свои аптеки те предлагат прясно изпечени сладкиши, сандвичи и дори пълно обедно меню. За обекта в Бруклин обаче преценили, че тъй като местната общност не гледа с добро око на големите търговски вериги, най-добре ще е да предлагат бира. Клиентите на аптеката могат да си напълнят пиво за вкъщи в собствен амбалаж или да го дегустират на място.
сн.:sxc.hu
Говорещи бирени подложки изобретиха учени от университета в Нюкасъл, Северна Ирландия, съобщава physorg.com.
Когато бъбривите подложки се поставят върху специален бар, чиято повърхност следи местоположението им във всеки един момент, те започват да си разменят предварително записани текстови съобщения. Идеята на авторите е това да се превърне в повод да заговориш някой от непознатите на бара. Въпреки че посланията се изпращат на случаен принцип, учените твърдят, че всяка от подложките си има характер - срамежлива, нахакана, бъбрива и т.н. Идеята им дошла докато киснели в бар Германия, наблюдавали хората и се питали как да накарат отделните групи да общуват помежду си.
сн.:sxc.hu
Заведенията за обществено пиене в Англия масово се превръщат в заведения за обществено хранене. 72% от англичаните отиват в кварталната си кръчма, за да ядат, сочат данните от ново проучване, цитирано от dailymail.co.uk. Едва 63% сядат на бара, за да изпият няколко бири.
Срамните резултати вероятно са свързани с отчаяните опити на английските пъбове да се справят с кризата. За да привличат клиенти, много от заведенията започнаха да организират тематични вечери с определени видове храна, други пък предлагат меню за вечеря само за 3 паунда. Изследването показва, че хората предпочитат уюта на кръчмата пред претенциозните ресторанти и масово са започнали да киснат по пъбове.
Уви, за да ядат.
сн.: Асен Начев
Нечовешка кампания на аржентинската бира Andes си подели първото място в категорията за външна реклама на фестивала в Кан с кампания на Diesel.
Изобретението на Andes, което спечели наградата, е на ръба на гениалността и се нарича Телетранспортер. Представлява шумоизолирана кабина, в която всеки, който е излязъл на бар с приятели може да влезе, за да излъже по телефона приятелката си, че не е на бар.
Ако докато запиваш гаджето ти ти звънне, влизаш в кабината и избираш от богато меню със звукови ефекти, които симулират различна среда - болница, тоалетна, фитнес, детска стая... Избираш търсената от теб звукова среда и й прикачваш съответната лъжа - болен съм, не мога да изляза от кенефа, на фитнес съм, гледам племенника... После затваряш и излизаш да си допиеш.
Кабините са били разположени в най-посещаваните барове и кръчми в Аржентина.
Не пропускай да видиш кратко филмче за кампанията тук.
сн.:elhappy.com.mx
80% от британците смятат, че кръчмите са важен аспект от културата на страната им. Това става ясно от проучване на Британското общество на независимите пивовари /The Society of Independent Brewers / и Асоциацията на британската бира и кръчми /British Beer and Pub Association/. Двете организации са създали обща група „Аз подкрепям кръчмата“, която има за цел да убеди правителството да намали данъците върху бирата, в опит да се намалят зачестилите фалити на кръчми на Острова напоследък.
сн. sxc.hu