Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността, за удобство на потребителя, както и за статистически цели. Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.

Бирите на 2018

За четвърта поредна година Свилен Кириловски от bforbeer събира мнението на пишещите за бира за бирите на годината. През 2018 г. всички автори се съласяват да бъде отличена специално пивоварна „Диво пиво“, заради проявения кураж в изключително трудната за тях изминала година.

Людмил Фотев ("Езикът на бирата"): Годината за биролюбивото народонаселение бе определено добра. Отвориха се нови крафт пивоварни, създадоха се безброй крафти марки около най-малката промишлена, местата за дегустации също. Големите производители и вериги общо взето не изостават значително от европейската тенденция и отношението качество-цена задоволява beer geeks, както и beer snobs. Те нямат основание да са недоволни, в сравнение със себеподобните си в страни с изграждаща се бирена култура.

Разбира се, количествени натрупвания не са достатъчни за качествени изменения нито тук, нито на големите конкурси, където журирам от години. Имат ли шанс родните бири там? И да, и не. Да, ако производителите все пак се решат да участват в точната категория с оптимално състояние на продукта си. Не, ако залагат на стандартните изпълнения без добавената стойност на местни добавки и неизпълнени заявки в описанието. За съжаление, дори и в добри в концепцията си продукти като блек енд тан колаборацията на щърка с португалските гарвани, една от най- интересните за годината, такива грешки не липсват. Като начало, те определено са по-добри от микса стаут-лагер, наречен в Щатите с това име, което не е стил. Но при заявка на имперски портър, същият да не е равностоен на дабъл ипата и то месец преди указания срок за оптимален вкус е недопустимо за бира в горния ценови клас. Вторият ми коментар е за имперски портър на ромбус, в същия клас, отлежал в буре. Да, за България е най-добрият засега, но пред вид опитът на консултанта и дегустираните от него в Римини представители на категорията съм сигурен, че следващото ще е на конкурентно ниво, ако бурето не е ново.

Добра изненада дойде от варненските братя, както в сесийната им ипа, така и в ред ейла, за съжаление също извън съответната категория поради щедрото охмеляване. Сесийната мания изигра лоша шега на иначе последователните гларуси, като гъшингът е най-малкото. Едновременно позициониране в сешън и в сайнъчър е малко като дървено желязо, не че няма желязно дърво. Добри баланс, пивкост и общо впечатление оставя кранбери портър на блек пайн, но мястото им все още не е нито в плодови бири, нито в портър, а в широката експериментална категория.

От индустриалната продукция столично не разочарова с пейл ейла си, макар и ценово да се доближава до добри чешки предложения.

За финал остава да пожелая успех и на новите магазини-дегустационни на Княз Борис, Кракра и Шести септември, които са и облагодетелствани от ефекта райънер, и част от устойчивостта на този ефект. Защото, като перифразираме Франк Дзапа, за да е един град европейски, трябва да има лоукост и микропивоварна. Поне пет са българските такива, дори шест, ако приемем, че сто км са никакво разстояние.

Николай Дочев и Иво Николов ("Бирена религия"):

- CRIO MOSAIC IPA ("Айляк") - Тя ни е категоричният фаворит за бира излязла през 2018 година. Грабна ни с богат аромат и вкус.

- DR. BRETTISH ("Ромбус") - не само за това, че е първата такава бира произведена от българска пивоварна, но и за това, че като изпълнение е от доста висок клас.

- DARK STEEL ("Ромбус"/Владислав Тодоров, Пламен Костадинов) - една от бирите която ни беше фаворит още през 2017 година, но не можехме да номинираме тогава поради простата причина, че беше още само печеливша в конкурса на "Ромбус" за домашна бира и тепърва щеше да влиза в производство.

- BORDERLESS ("Бял щърк") - Първо ни грабна с идеята си, а после и като продукт. Изключителен баланс, всеки от заложените вкусове е доловим, като по никакъв начин не се натрапва и взема превес спрямо другите. Много интерсен експеримент.

- HOPPY BLOND ("Бритос") - поощрителна номинация за доброто изпълнение и за това, че тази бира би тласнала обикновения потребител да опита по-висок клас бири.

beer2beer.org: Single Stout ("Hills"), Stolichno Pale Ale, Хот Такова ("Beer Bastards"/"Ромбус"), ЧРД IPA ("Айляк"), Burghday Sex ("Скаптобара")

Емил Иванов ("Hoppy Friday Brewing") - пропуска заради реорганизация на блога си.

Радослав Пенчев ("In Hops We Trust"): Като цяло през 2018-та се усети забавяне от към нови бири и пивоварни на българската крафт сцена. За сметка на това, тези които продължиха да творят и да се налагат, създадоха много добри бири. Наблюдава се тенденция към повече и по-смели експериментални бири. Факт, които си обяснявам с наблюдаващото се налагане на утвърдени бири от вече утвърдените пивоварни. Тяхното налагане и продължително търсене позволява на пивоварите да опитат по-смели експерименти в търсене на нови върхове. Пожелевам на всички български крафт пивовоари да бъдат още по-смели и старателни през идната 2019-та!

- Little Princess ("Brothers Brew Team") - Страхотен стаут, направен с истински, локално отгледани малини и цели какови зърна. Получената бира е с много деликатно балансиран вкус преливащ от какао към малини. Специална я прави и фактът, че се вари само веднъж в годината, навръх рожденният ден на дъщерята на един от пивоварите.

- Mint Nights ("Ромбус") - Пак стаут, но няма как да се подмине доброто. Тази бира ме грабна със своята лекота която не компроментира плътността на тялото и наситеността на вкуса. Очарова ме и леко ментовият завършек, който като нищо можеше да е прекалено ментов, което щеше да провали бирата. Добрият бленд предоставя вкусове които не си съперничат а се допълват. Тук, както и при Little Princess, различните вкусове се проявяват един след друг.

- БАСИ КЕФА ("Beer Bastard") - Може би най-често избираната от мен бира през лятото на 2018 г.! Трябва да си много уверен в бирата която вариш за да я наречеш "БАСИ КЕФА". Бургазлиите поеха риск, който недвусмислено им се отплати. Бирата е много сочна, преливаща от плодово-хмелени нотки и безкрайно свежа.

 - Cryo DDH NEIPA ("Айляк") - Друга бира попадаща в категория "най-предпочитана от мен за 2018-та". Едновременно свежа, вкусна, но и традиционно горчива, тази бира е IPA от класа съперничаща си с добрите европейски крафт бири.

- Mashin Pumpkins 2018 ("Трима и двама") - Една от малкото тиквени бири тази година и с право - да направиш добра бира в този стил не е лесно, но сливенските майстори са се справили чудесно.

- Boys Don't Cry-o ("Бял щърк" в колаборация с Bakunin Brewing Co.) - Все по-рядко ми се случва да пия бири с вкус, който срещам за пръв път и това е една от причините да включа тази колаборация между "Бял Щърк" и "Бакунин". Стилът е пилзнер, но външният вид е на New England Pale Ale. Ароматът също не е обичйният за пилзнер, а експлозия от хмел. Едва при отпиване тялото ти напомня, че все пак произлиза от пилзнер. Въпреки това, вкусът е тропически хмелен на първо място и едва след това малцов.

 Свилен Кириловски ("Bforbeer"): Pandora`s Box IPA ("Ромбус"), Imperial Porter Barrel Agged 2018" ("Ромбус"), Little Princess ("Brothers Brewing Team"), Ебаси Кефа ("Beer Bastards"), Mutants ("Бял щърк"/Dois Corvos)

Прочетена 12160 пъти