Като цяло шансовете да изпиеш една бира на спокойствие в тоя живот клонят към нула целогодишно. Месецът, в който удрят дъното обаче, безспорно е май. Защо? Защото абитуриенти.

За абитуриентите всичко е казано — от общия стремеж към радостна гиздавост до истеричното броене от 1 до 12 — всичко. Около тях обаче трескаво протичат рой вълнения и строително-ремонтни работи, за които никой не говори, а би трябвало.

Само абитуриентът може да предизвика интериорна революция през май. Всичко започва с едно смътно "трябва да сменим перденцата за бала" около Нова година и неусетно помита холната гарнитура, дограмата, теракота в банята и иначе невинна носеща стена. А ако ремонтът в някоя стая не приключи навреме, тя се заключва и всички гости се правят, че я няма, докато съзерцават перденцата.

Само абитуриентът може да възроди общите части на входа и околоблоковото пространство. За бала бащата обикновено боядисва етажа на живеене, етажа под него и етажа над него, за да внуши дискретно на гостите, че тая е от новите панелки. Специален акцент е цокълът, който буквално е новото черно. В това време майката работи върху градинката пред входа, оформяйки алеи и лехи с екзотична растителност. Знам за случай, в който е завъдена палма, защото какво е умереноконтиненталният климат, когато в душата са тропици?

Въобще и изобщо, през май няма празно. И дори когато замлъкне последният флекс, когато последният майстор остави чука и си тръгне и човек реши, че вече може да пийне една на спокойствие, някой някъде чака точно това, за да почне да брои от 1 до 12 или просто да крещи продължително гласната У.