Горно-ферментирали пива, в пряка връзка с немския град Кьолн. Това са светли, меки пива със сламено-жълт цвят и богато съдържание на въглероден диоксид. Притежават алкохолно съдържание около 5 об.% и могат да бъдат произведени с малка добавка на пшеничен малц.

Представлява своеобразна комбинация от младо и съзряло пиво, тип Lambic. Смесени заедно, двете по-нататък оформят пива с характерен сладко-кисел вкус.

Наименованието “плодово пиво”, покрива широк кръг пива, предимно белгийски, оформени чрез добавянето на плодове. В основата си те могат да бъдат Lambic, но обикновено са Gueuze. Най-често добавяните плодове са череша и малина, но са възможни и други, като ябълка и банан. Плодовият вкус на пивата може да варира в значителна степен.

Много сходни с друг тип пива – Lambic. Това са специфичен вид сладки пива, получени в резултат на спонтанна ферментация.

Типично белгийски тип пива, носещи името си от съответния град в Белгия. Tе са горно-ферментирали и притежават сламено-жълт цвят, характерно изразена горчивина и високо алкохолно съдържание.

Произлизат от Дортмунд, Германия. До известна степен наподобяват пилзенските пива, но могат да бъдат разграничени от тях с по-интензивен цвят, по-слабо изразена хмелова горчивина, както и мек плътен вкус. В Холандия също се употребява съкращението Dort, но предимно за пива с по-подчертана сладост и по-високо алкохолно съдържание.

Наименованието на този тип пивa произлиза от немското селище Einbeck. Bock пивaтa, също както Doppelbock, са долно ферментирали и притежават сравнително високо алкохолно съдържание. Характерна черта за тях е подчертаната малцова сладост и вкус на препечен малц. В основната си част те са сезонни пива, от късна есен до ранна пролет.

Така нареченият кафяв ейл съществува в две разновидности в Англия, като те малко се отличават една от друга по своята степен на сладост. Съществува и малко по-различна сладко-кисела разновидност на това пиво, произвеждано в Белгия.

Този тип пива са много сходни с типичния английски ейл. Белгийският ейл има малко по-жив и ярък цвят. Белгийците наричат техните пива ейл, когато се обуславят с кехлибарен цвят, горна ферментация и не много високо алкохолно съдържание.

Терминът “ечемично вино” се употребява за силни, горно-ферментирали пива. Характерно за тях е високото алкохолно съдържание. Цветът може да варира от сламено-жълт, до тъмен. Някои от най-силните английски пива, тип ейл, също се наричат по този начин.