Българските фенове на бирата биха могли да финансират изцяло проект с мащабите на АЕЦ “Белене”. Но за целта първо ще трябва да изпият над 149 млрд. стандартни половинлитрови бутилки пиво. Събраният акциз от това колосално количество бира би следвало да е достатъчeн за финансирането на проект на стойност 6.3 млрд. евро, каквато е една от многото оценки за изграждането на АЕЦ “Белене”.

Изпиването на толкова много бира ще постави под въпрос не само човешките възможности, но и производствения капацитет на пивоварните дружества. В България по данни на Съюза на пивоварите в България годишното производство на пиво у нас е около 5 млн. хектолитра, или около 1 млрд. половинлитрови бутилки бира (1 хектолитър=100 литра). Теоретично това означава, че българските пивоварни ще трябва да работят почти век и половина, за да произведат необходимото количество бира.

Една обикновена бутилка бира носи около 8 стотинки приход в държавния бюджет (това е условна оценка, тъй като някои бири са с по-ниско алкохолно съдържание, а това означава, че за тях се плаща по-малък акциз). При цена от 6.3 млрд. eвро (това число също е много условно, тъй като оценките за “Белене” варират от 4 млрд. евро до над 20 млрд. евро), изпиването на над 149 млрд. бутилки бири би трябвало да генерира необходимия данъчен приход, който да финансира изграждането на проект с цената на АЕЦ “Белене”.

За да се случи подобен утопичен план, българите ще трябва или да увеличат рязко потреблението на бира, или да увеличат значително продължителността на живота си. Средното годишно потребление на бира в България според асоциацията “Пивовари на Европа” е 138 бутилки пиво на глава от населението. То осигурява приход от акцизи от малко над 80 млн. лв. всяка година. Ако българите запазят настоящите нива на консумация на бира, те ще могат да генерират приход от акцизи от 6.3 млрд. евро в рамките на следващите... 150 години.

Както виждате, задачата не е лесна. Но пък би решила проблем, който стана причина за провеждането на референдум. А и помислете за всичките пари, които ще си докараме от върнатия амбалаж.



Как направихме сметките:

За целите на изчислението ще използваме половинлитрова бутилка бира(или нейния еквивалент в халба или кен) с плътност 11 градуса Плато (градусите Плато са различни от алкохолното съдържание на бирата). Съгласно българското законодателство всеки хектолитър (1 хектолитър=100 литра) бира с 1 градус Плато се таксува с акциз от 1.5 лв. Това означава, че 1 хектолитър бира от 11 градуса Плато ще се таксува с 16.5 лв. акциз (11x1.5лв.=16.5 лв.). А сега разделяме получения акциз на 200, тъй като с един хектолитър бира могат да се напълнят 200 половинлитрови бутилки: 16,5 лв./200=0.0825, или 8.25 стотинки. Тоест за всяка една изпита бутилка от тази бира в държавния бюджет влизат 8.25 стотинки.

Според данните на сдружението “Пивовари на Европа” българинът е изпил средно по 69 литра бира през 2011г., които се равняват на 138 половинлитрови бутилки бира. А сега умножаваме акцизът на бутилка по броя на бутилките и получаваме 138x0.0825=11.385 лв. Това е средният годишен принос към хазната на всеки българин по отношение на изпитата бира. При население от 7 364 570 души според последното преброяване на НСИ през 2011г., това прави общо 83 845 629.45 лв. акциз върху изпитата бира. Сега, когато имаме годишния приход от акциз и цената на АЕЦ Белене, може да разделим двете стойности и да видим колко години ще са необходими, за да се събере от акциз цялата сума за изграждането на централата.

сн. beer2beer.org

През изминалата седмица биреният кен стана на 78 години. И ако през 1935 г. идеята за бира в кутийки е била революционна, днес повече от половината бира в САЩ се продава именно в такива опаковки. Ето историята накратко:

- Първите бирени кенове били както с плосък, така и с конусовиден връх. Конусите били предпочитани от по-малките пивоварни, тъй като можели да ги пълнят, използвайки старите си бутилиращи линии за стъклени бутилки;


- Първият алуминиев кен се появил в САЩ през 1958 г. и се състоял от две части;


- С появата на първите кенове с халка за отваряне през 1963 г. изчезнала нуждата от специална отварачка за бирени кенове;


- През 1975 г. халката за отваряне еволюирала до вида, в който я познаваме и днес;


- В наши дни употребата на специални термомастила при някои халки за отваряне позволява на потребителите да разберат дали бирата им е достатъчно студена по цвета на ринга;

- От 2012 Stolichno се предлага само в кенове, а Загорка и Туборг пуснаха специални серии такива опаковки;

- Алуминиевият кен е 100% рециклируем. Близо 80% от кеновете в Европа се рециклират;

- В САЩ годишно се произвеждат 124 милиарда кена за различни храни и напитки.

сн. beer2beer.org

Чешкото здравно министерство се опитва да ограничи бирата на чехите. Очаквано, чехите хич не са доволни.

В повечето кръчми в страната бирата буквално е по-евтина от водата, a консумацията на пиво на глава от населението е най-високата в света, пише wsj.com. За халба пилзнер местните плащат около долар, а чаша сок или безалкохолно обикновено е около два пъти повече.

Чешкият здравен министър Леос Хегер се опитва да ограничи консумацията на бира и да предложи на младите алтернатива, като за целта иска да задължи осбствениците на заведения да предлагат с всяко ястие поне една безалкохолна напитка, която да е по-евтина от халба пиво. За момента идеята среща пълно неодобрение - от Чешката асоциация на хотелиерите и ресторантьорите я определиха като неприемлива и заявиха, че са готови да я оборят в съда.    

сн. Elina Samardžieva

Anheuser-Busch InBev получава правото да регистрира търговската марка "Bud" за бирите си в Европа. Това стана ясно от ново решение на Съда на Европейския съюз, което излезе вчера /22.01.2013/ и отхвърля възраженията по казуса на чешката пивоварна Budejovicky Budvar, която произвежда Budweiser Budvar и Bud Premier Select.

От 1996 г. до 2000 г. американската пивоварна се опитва да придобие търговската марка "Bud" за продажбата на бира и хранителни продукти в Европа. Budejovicky Budvar се противопостави на това с довода, че наименованието "Bud" e защитено във Франция, Италия и Португалия според Лисабонското споразумение, а в Австрия - по силата на двустранни споразумения, сключени между Австрия и бившата република Чехословакия. Сред доводите на чешката компания винаги е била и очевидната връзка между наименованието и града, където се произвеждат техните бири - Чешке Будьовице. Новото решение на Съда на Европейския съюз обаче отхвърля тези мотиви като несъществени и дава право на Anheuser-Busch InBev да регистрират търговската марка.

сн. beer2beer.org